Перевод: с итальянского на все языки

со всех языков на итальянский

зад (при)

  • 1 schiena

    f
    colpire / pugnalare alla schiena — нанести удар в спину (также перен.)
    curvare la schiena — 1) гнуть спину, пресмыкаться (также перен.) 2) горбиться
    voltare la schiena a qd — 1) повернуться спиной к кому-либо 2) бросить / оставить кого-либо; уйти / убежать от кого-либо
    •
    Syn:
    ••
    pagare di schiena — 1) получить по спине 2) испытать на собственной шкуре
    avere molti anni sulla schiena — быть в преклонном возрасте
    logorarsi / rompersi la schiena — корпеть над работой, надрываться

    Большой итальяно-русский словарь > schiena

  • 2 schiena

    schièna f 1) спина; хребет, позвоночник avere un dolore alla schiena -- чувствовать боль в спине colpire alla schiena -- нанести удар в спину (тж перен) trasportare qc a schiena di mulo -- перевозить что-л на муле portare qc sulla schiena -- таскать на горбу (прост) giocare di schiena -- лягаться; брыкаться curvare la schiena а) гнуть спину, пресмыкаться( тж перен) б) горбиться voltare la schiena a qd а) повернуться спиной к кому-л б) бросить <оставить> кого-л; уйти <убежать> от кого-л 2) горный хребет mettersi di schiena a qc -- усердно приняться за что-л pagare di schiena а) получить по спине б) испытать на собственной шкуре avere molti anni sulla schiena -- быть в преклонном возрасте essere a schiena di una cosa -- прилегать к чему-л logorarsi la schiena -- корпеть над работой, надрываться a forza di schiena -- тяжелым трудом con l'arco della schiena -- изо всех сил aver la schiena di vetro scherz -- зад (при) поднять бояться, бояться перетрудиться

    Большой итальяно-русский словарь > schiena

  • 3 schiena

    schièna f 1) спина; хребет, позвоночник avere un dolore alla schiena — чувствовать боль в спине colpire alla schiena — нанести удар в спину (тж перен) trasportare qc a schiena di mulo — перевозить что-л на муле portare qc sulla schiena — таскать на горбу ( прост) giocare di schiena — лягаться; брыкаться curvare la schiena а) гнуть спину, пресмыкаться (тж перен) б) горбиться voltare la schiena a qd а) повернуться спиной к кому-л б) бросить <оставить> кого-л; уйти <убежать> от кого-л 2) горный хребет
    ¤ mettersi di schiena a qc — усердно приняться за что-л pagare di schiena а) получить по спине б) испытать на собственной шкуре avere molti anni sulla schiena — быть в преклонном возрасте essere a schiena di una cosa — прилегать к чему-л logorarsi la schiena — корпеть над работой, надрываться a forza di schiena — тяжёлым трудом con l'arco della schiena — изо всех сил aver la schiena di vetro scherz — зад (при) поднять бояться, бояться перетрудиться

    Большой итальяно-русский словарь > schiena

  • 4 puzzolènte

    agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност.

    Dizionario italiano-bulgaro > puzzolènte

См. также в других словарях:

  • зад — сущ., м., употр. сравн. часто Морфология: (нет) чего? зада, чему? заду, (вижу) что? зад, чем? задом, о чём? о заде и на заду; мн. что? зады, (нет) чего? задов, чему? задам, (вижу) что? зады, чем? задами, о чём? о задах 1. Зад это часть туловища… …   Толковый словарь Дмитриева

  • ЗАД — муж. задь жен., твер., пск., ·противоп. перед; что назади или сзади, задняя часть, сторона; тыл. У животных, часть тела противоположная голове, окорока; у человека, спина; у всякого предмета: сторона или часть, заключенная между правым и левым… …   Толковый словарь Даля

  • зад — род. п. зада; зады (мн.) прошлое (напр., прежние уроки) ; задний, сзади, назад. Укр., блр. зад, др. русск. задъ спина, зад , также прочь, в сторону , задь ж. задница , задьница наследство , зажь ж., собир. наследники , ст. слав. зади ὀπίσω, зажда …   Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера

  • Зад, ягодицы —          (лат. podex задняя часть тела, седалище, ягодицы): группы сильных мышц в конце спинного хребта, способствующие прямой походке и вместе с жировой прокладкой делающие удобным длительное сохранение сидящей позы. Ягодицы существенным образом …   Сексологическая энциклопедия

  • ЗАД — Эта статья является частью цикла статей о волшебном мире Гарри Поттера. Оригинал Росмэн Народные переводы Мария Спивак Бялко Левитова SPEW Society for Promotion of Elfish Welfare ГАВНЭ Гражданская Ассоциация Восстановления Независимости Эльфов… …   Википедия

  • ЗАД —     Крутить во сне задом при походке, раззадоривая прохожих в лице мужчин, означает, что в вашей интимной жизни наступил период, когда просто необходимо внести в нее разнообразие, чтобы поддержать интерес к этой стороне существования.     Видеть …   Сонник Мельникова

  • Битва при Кадисии — М …   Википедия

  • ЗУБОВРАЧЕБНОЕ КРЕСЛО — ЗУБОВРАЧЕБНОЕ КРЕСЛО, имеет большое значение в работе одонтолога для правильной установки и фиксации головы больного. Установка заключается в том, что голова поворачивается на тот или иной угол вправо или влево при известном наклоне головы вперед …   Большая медицинская энциклопедия

  • ПАРАЛИЧ — потеря способности производить движение вследствие поражения нервов. При заболевании спинного мозга возникает расстройство движения: жив. шатаются, падают, волочат зад; при заболевании периферических нервов, лежащих вблизи кожи, напр. при П.… …   Сельскохозяйственный словарь-справочник

  • Хоппер, Хедда — Хедда Хоппер Hedda Hopper …   Википедия

  • Подмахнуть — Приподнять зад при ебле …   Словарь криминального и полукриминального мира

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»